Преди да звъннат чашите красиво
на КОЛЕДА, в най-чакания час,
когато всички гледат се щастливо
и пеят песни коледни на глас...
аз плаках...
плаках тихо, мълчаливо,
сълзите не можах да укротя...
И нищо, че навред бе тъй красиво,
аз плаках за нещастните в света!

За празните трапези, за сърцата,
изпълнени със мъки и тегла.
За болката, сломила им душата,
за старци, болни, немощни, деца...

Забравени от Бога и от царя,
невидими при тази светлина,
за тях сърце и дом не се отваря
и нямат те подслон, легло, храна...

В ума ми - думи на една старица,
че всички сме бездушни, даже зли.
оставили бащи, сестри, дечица,
мечтаем за щастливи бъднини...

Богатството ума ни замъглява,
към вещи устремени и пари.
Когато страда друг - ни забавлява,
а застраховка няма за беди...

Затуй сега,
на този светъл празник,
когато чашите с вино искрят,
усещам се като безпътен странник,
а сЪлзите... не спират да текат...