Когато клинът клин избива

Клин заби се в българска снага

и я почерни във червено,

кървави дъждовни капки

валяха в калния ѝ път

и бичът в алено

се впиваше в ожулените ѝ колѐне...

Така вървеше сляпата вдовица

по криви улеи на спечен угар,

премятаща се в тръните ранена гургулица

без дъх от смъртоносен удар!

Годините течаха

в патерици на брутален гипс,

сълзите във скръб мълчаха

и влачеха ранени ходила

в пожара на горящия  болид.

Въртяха се лета във инкубатор,

лежаха ларвите в изкуствената светлина,

изгря зора на новия оратор

със морави лъжи за бъднина . . .

Разкрачена простреляната съвест

без корен във отровните треви,

залита и в блата затъва

под мишница със полумъртвите глави.

Спуснаха се инвалидните въжета

с възел на разпасана измама,

нови църкви са окичени с портрети,

иконите на дяволската панорама!

В модните одежди

новото е пременено старо,

старото червило с нова пудра,

лъскави лъжици в старата попара,

старият остен със новия си удар!

Клинът клин ли ще избива

във танц безкраен и безумен,

с пиянството снагата се топи и си отива,

след нея само остри камъни

по криви и окървавени друми . . .

Блещи червеният фенер

със същите отдавнашни лъчи,

върху безпаметен бинтован просяк чер,

а около яркия фенер

атлантически сибирски мраз фучи!

гр. София, 12.02.2017г.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf