Когато клинът клин избива
Клин заби се в българска снага
и я почерни във червено,
кървави дъждовни капки
валяха в калния ѝ път
и бичът в алено
се впиваше в ожулените ѝ колѐне...
Така вървеше сляпата вдовица
по криви улеи на спечен угар,
премятаща се в тръните ранена гургулица
без дъх от смъртоносен удар!
Годините течаха
в патерици на брутален гипс,
сълзите във скръб мълчаха
и влачеха ранени ходила
в пожара на горящия болид.
Въртяха се лета във инкубатор,
лежаха ларвите в изкуствената светлина,
изгря зора на новия оратор
със морави лъжи за бъднина . . .
Разкрачена простреляната съвест
без корен във отровните треви,
залита и в блата затъва
под мишница със полумъртвите глави.
Спуснаха се инвалидните въжета
с възел на разпасана измама,
нови църкви са окичени с портрети,
иконите на дяволската панорама!
В модните одежди
новото е пременено старо,
старото червило с нова пудра,
лъскави лъжици в старата попара,
старият остен със новия си удар!
Клинът клин ли ще избива
във танц безкраен и безумен,
с пиянството снагата се топи и си отива,
след нея само остри камъни
по криви и окървавени друми . . .
Блещи червеният фенер
със същите отдавнашни лъчи,
върху безпаметен бинтован просяк чер,
а около яркия фенер
атлантически сибирски мраз фучи!
гр. София, 12.02.2017г.
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
|