Кога успяхме да пораснем -
довчера бяхме си деца...
Безгрижни, весели усмивки,
красяха нашите лица...

А днес с души като стомана,
очите - уморени, състарени,
разбираме, че времето не е измама,
годините - напразно отлетели...

Кога успяхме да пораснем...

(Ана Тодорова)