В сърцето на нощта клошарят плаче…
Ръми…Студена зимата вилнее…
По мокрия асфалт младежи крачат,
от близкия локал Мадона пее…
В ръцете на клошаря пъстра карта
на древна Азия и на Европа…
В казиното пък богът на хазарта
рулетката върти, измамно тропа…
Нощта догаря… Изток розовее…
Клошарят спи с трофея си безценен.
Мъжага някакъв кипи, беснее,
шутира го – навъсен и надменен.
Отлита бързо с черна лимузина…
Клошарят крета пак по тротоара.
Свидетели отминаха – дузина –
припалили поредната цигара.
Край кофите проблясва химикалка –
наведе се и грабна я клошарят,
отвори дрипавата малка карта,
прекръсти се и очерта България…
*
Бе Рождество… И пееха камбани…
До храма спря унесено клошарят…
Пред него сложи своята България –
петаче да му хвърли християнин…