Искам днес да танцувам отново.

Искам Моето кръшно хоро.

Искам пак  да лудувам на воля.

Както знам си от „време оно”.

Танцът в мене кипи и напира.

Той не знае и мигом покой.

И от него кръвта ми завира.

С бързо темпо и стъпки безброй.

Като хала съм бясна и дива.

Скачам, викам… не съм вече Аз.

Сякаш биле омайно се  влива.

И съм огън, и жупел и… страст.

По-красиво и близко си нямам.

Той е връзка със моите предци.

Със жужене на хурки и станове.

На стада със омайни  звънци.

На овчари със тропащи геги.

По безкрайно зелени поля.

На жътварки в летните жеги.

С тъжни песни и росни чела.

 Като хала съм бясна и дива.

Скачам, викам… не съм вече Аз.

Сякаш биле омайно се  влива.

И съм огън, и жупел и… страст.

25.10.2012 г.

 ©shon