Ще се рея като ангел над морето
със заника на слънцето ще се простя
в капка дъжд ще се превърна уморена
и над света ще капна, ще заспя.

Ще ме понесе тогава вятъра в своите длани
плавно ще се нося, ще кръжа
и ще гледам как учудено под мене
моите приятели тъжат.

Нежно, ей така ще ги докосна
и в косите им ще крия радостта
затова, че те са били с мене
до последната минута в утринта.