StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,879
   Потребители: 12,422
   Автори: 4,035
   Коментари: 323,920
   Точки: 2,667,643
   Съобщения: 171,276
   Лексикони: 4,506
   Снимки: 10,712

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Каранатина


Изморена съм...безсмислен шум роден от хората.
Поглед без мечти - ти блестиш,
там сред буйните коси, закичена стои короната.
Ще замълча... от устните не мед, а капеше отровата.
Думи и лъжи се изливат и боли.
Какво да правим, това ни е на нас природата?

Вървя сама във празен град и улици сиротно опустели.
Спокойно е...изолирани (от нас да се спасим).
Време е да разберем и обикнем своите и чужди грешки.
Душите ни дори преди бяха злобни и самотни.
Сега е шанс да се смирим и да осъзнаем – не сме вечни!

Вярвам в нас..ще дойде час, в който пак ще се прегърнем.
Зад маската, това съм аз – красиво е без глас.
Светът се спря, за да можем пак един към друг да се обърнем.
Аз мълчах и чух сърцето ми да се отваря и облива с обич.
Злото си отива, доброто побеждава винаги.
Вникни ти сам във себе си и се опитай кой си да спомниш.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Гражданска
публикувана на: 2020-03-29
прочитания: 45
точки: 9 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 0 (виж препоръчалите)

Вход