По стръмната пътека на успеха
опитвам се да крача, но не съм сама
треньорката ми, /Рада Костадинова/ нежно ми държи ръката
и строго мъмри ме, като сгреша.

Не съм готова, боледувах дълго
отсъствах и сега последствия търпя,
но знам, че ще справя по-нататък
със много труд  ще опитам аз да   продължа.

Една победа нищичко не значи
един медал, и грамота, какво ли от това
а пътя труден е и пълен е с промени
променям се и аз, и падам, и вървя.

Живота на търпение ме учи,
и учи ме да бъда в себе си добра
на малките неща да се радвам, без много думи
да израстна силна, горда пред света.