Когато се замислих над това
дали живях нормално, или грешно,
прости ми, мили Боже, но разбрах –
създал си ме да бъда куха пешка.

На други носех винаги вода,
че мелниците някога задират.
И хляба месех – други да ядат,
и все вървях на другите отдире.

Прощавай, мили Боже, но мечтах
да стана офицер и топ, и конче.
Но често, след поредния пердах,
ме пращаха на бой все мене, Боже.

Аз пак ще нося и вода, и хляб,
но мелниците вече изгоряха.
Пекарните мълчат днес на инат,
а хлябът е по-кисел и от плява.

Та, връщам се към миналото пак,
сравнявам с битието, Боже, днешно.
Помислих си, помислих и разбрах –
живял съм си хей тъй – наивно-грешно.