Колко сме мънички,
колко нищожни...
Тъй е,
но имаме странни души.
Страдаме и се тревожим,
нещо градим
и после рушим...
Колко сме мънички,
колко нищожни...
Смисъла търсим,
до гроб се потим
вечер на масата
хляба да сложим,
някак рода си
да продължим...
Колко сме мънички,
колко нищожни...
И как ни люшка
световният ред...
Всеки за себе си...
Кой както може...
Да. Но дали
ни дърпа напред?!?
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me