...която писа през целия си живот...
Градът се събужда -
дръзка мозайка
от набързо гримирани
рани и чувства.
Професорът бавно крачи към парка.
Там на пейка самотна
тяло отпуска.
Тази тиха утеха му стига.
Не очаква, вече не,
за трудя си награда.
Прегърнал свойта единствена книга,
днес срещу грош
за хляб
я предлага.
Описал е хиляди хорски заблуди -
букаи, които душите оплитат.
Глътка истина,
глътка мъдрост
за дните ни луди...
Е, все някой ще спре...
ще попита...
----
Ще почака...
Все още не му се прибира.
Заръмява и влага
попива
във ризата чиста.
Като ангел полита творбата в ефира.
И дъжд я пои...
и вятър разлиства...