Като сън отминават годините,
уж си млад, ала вече не си.
Бяха вкусни на двора смокините,
днес дървото едва ги държи.

Вятър бурен ще ги събори
върху влажната, гола земя...
Ей, животе, за тебе се борим,
ала ти ни отнемаш съня

с твойте вечни житейски проблеми,
искаме малко мир, тишина...
Колко още от тебе да вземем?
Ти се хилиш ехидно сега.