Останеш ли в миг без перо и мастило,
без листа си бял и горящата свещ,
и с пръсти ще пишеш, сияещ от сила,
кръвта си ще влееш и няма да спреш!

Но как ще твориш, неуморни поете,
изгубиш ли вяра, надежда, любов?
Очите ти слепи са, слаби - ръцете,
трепери душата без пулса огньов.

Нима ще замлъкнеш и тънеш в забрава,
обречен да крееш - ненужен и клет?
Във време, в което се всичко продава,
отчайващо нужен си, щом си поет!

Творбата е отличена с III място в ежегодния поетичен конкурс "Зрящи сърца" по програма "Христо Ботев" на БНР.