Светът отново зида Вавилон,
глобално се разпадат днес култури.
И слизащи по преходния склон,
изграждаме живота си халтурно.
Попаднали във Дантевия ад,
мечтаем за лъчистата посока.
И оскотели от духовен глад,
сме роби на амбиции „високи”.
Дълбоко в нас Паисиевия глас
със съвестта ни, приглушен клокочи.
И чудо искаме от всяка власт,
бездействени, в апатия безсрочна.
Навярно чакаме да се родят
герои като Дякона и Ботев.
Но как да дойде тази благодат,
в душите ни щом слабост спуска котва?!
Радостина Драгоева
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me