uFeel.me
Изповед
Автор: Geia,  19 януари 2013 г. в 20:53 ч.
прочити: 299

И аз като поета,

сама не те избрах.

с любов  или с небесната намеса,

в теб се озовах.

И някак през годините,

угасваха лъчи,

 илюзии се срутваха,

умираха мечти.

И не разбрах как с времето,

превърнахме се в непознати

и станахме себични, зли.

Днес, мислите ми- жива рана,

Дълбаят тези редове.

Кажи!

Какво да завещая на децата си?

От миналото – славата на нашите деди,

че „свободата е пиянство“,

А подлостта е грях...

От настоящето, какво?

Как стенеш,

когато те раскъсват на парчета?

И как надеждите,

продават ни на килограм?

 

Кажи!

Ще чуват ли децата ми

гласа на Стария балкан?

Ще нарекат ли „наши“

простори и звезди?

Или ще търсят своята родина,

 далече в чуждите земи?

 Прости ми!

Отчаянието ми прости!

Но в тази тягостна, житейска  драма,

В едно съм сигурна!

Че само обичта към Тебе ми остана.

 

 

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me