И на сцената излиза: Животът!
Хайде - разсмей ме,
после разплачи ме,
мъничко надежда дай ми,
после силно огорчи ме.
Аз за твойто изпълнение,
знай, не ще да ръкопляскам,
нито цвете да подхвърля,
нито бурно да възгласям.
Твойта роля ми е ясна,
банална е - играеш я без време
и когато свърши твойто представляние,
цветето ще е за мене.