Където и да тръгна,

не знаят миг умора -

навсякъде се пръкват

изнервените хора.

Подхванал ме откъщи -

на спирката, в трамвая...

един човек намръщен

неспирно ме ругае.

Не спира да боботи,

размахвайки юмруци,

на пълни обороти

сред рой обидни звуци.

Колегата и шефа,

съседа и шофьора...

Къде ли да се скрия

от толкоз нервни хора?

Къде ли? Най-накрая

ще хвръкна из простора...

Ала и горе, зная,

е пълно с нервни хора.