Пренесли сме през вековете,генетичен фонд - прекрасен, а ето,с замах изпращаме го да облагородявас научна мисъл, красота, изкустводалече - там, през океани,народи, чужди на душевността и чувствата ни ...Европа - старата аристократка,притворно кани и залага своите капани -посреща и асимилира бързо, бързо,красива външност, подплатена с будна мисъли интелект на българските ни чеда -и цъкат, и кокорят се на нашите деца - - че те били за чудо и за приказ ?!...А тук, потънали във ступор странен,с умората натрупана, хроничната, все пак ...останахме отчаяните опти / песи /мисти ...Очакваме да дойде помощ !/ ах, поглеждаме нагоре!/, а очите плътно стискаме...С две ръце запушваме ушите - да не чуваме,устата е смирено онемяла, устните - залепнали ...Превръщаме се неусетно в... живи урни...Искам стихове да пиша ...и да гледам кино!Да потъвам в тишината на галерия картинна ...Музика да топли дните ми. До като още глътки въздух дишам - да видя как културата ще е реанимирана!