И днес народ събуден сме, сънувал истини...

Кипящ казан - накладохме огньовете на вярата.

И тутакси наскачаха ездачи с викове неистови

в борба кой пръв да ни отнеме залъка.

С подправки от мераци гозбата пресищат,

пълзят и съскат, настървени и безлики.

Ръце потриват, вече попреяли и не питат:

Народе, за теб дали останаха поне трохици?

Но който се научи да яде без срам от гладния,

загребвайки до дъно все от чуждите паници...

Вода да пие, вземайки вода и от най-жадния -

такъв погребва съвест и за чуждата не пита.

Казанът ври, макар че гозбата е пълна с кости.

Когато хлябът си преглъщаме- боли...

Налей- да пием по едно за „Бог да прости!“

и да помолим Бог над нас да се смили!

Че денем огънят на вярата е по площадите,

а нощем Луцифер ни праща таен съгледвач...

Закусваме на лидери-крадци с попарата.

Заспиваме в мечта за бъдеще с добър водач.