Жива съм. Все още оцелявам.
Със дива стръв Животе те копнея!
Не ме прекърши.Сражавам се
и всеки ден напук те пея.
И блъскат ме тъй щуро ветровете
и пропасти пред мене зеят
и хапят ме безмилостно и студовете,
но пак със хъс живея.
Ех, Животе, все си ми в засада
и вечно ми подлагаш крак -
да сбъркам пътя - и към ада
поставя някой знак след знак.
Не ме подмамвай! Няма да се хвана!
Ще поиграем още малко с теб!
Докрай със тебе ще остана,
макар да си понякога проклет.
Тъй честичко те плача,
разкъсвам те, проклинам в здрача,
но пак те искам - суров и много див!
Светът Животе - страшно е красив!