С презрение, дори погнуса

на нея гледат в квартала,

а тя се рови из боклука

за кучетата улични храна е пак събрала.

Едни й викат откачалка,

а други - луда, мърша и свиня.

Качила се е тя на своята пързалка.

На кучетата си е дала цялата душа.

Един подвикна й с ярост в гласа:

-Защо ги храниш? Нека да измрат!

Нападат хора, гадни същества.

Вонят ужасно, болести разнасят.

От суета ги храниш или от вина?

На по-възвишена от нас ли ще се правиш?

На самарянка или на каква?!

Но думите му вятърът разнесе

и тя отмина, даже и не спря.

Със своята мисия зае се,

потъна в снежната мъгла.

Избяга той, прогонен от вонята.

Изплю се, после изруга.

А вънка беше люта зима.

С премръзнали ръце, крака

мърмореше си бабичката тихо,

мърмореше си тихо под носа:

- Ще храня куче - куче да ме лае!

Човеци храних - за мене никой днес нехае!