StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,070
   Потребители: 12,369
   Автори: 4,005
   Коментари: 318,862
   Точки: 2,648,574
   Съобщения: 156,065
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,763

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Ехо! Събуди се!!!

 


В душата ми е пролет и цветя.


Едно вълшебно, сякаш съм на кино,


където дават филмче за деца


и всичко свършва винаги щастливо.


 


Прекрасно е, играя си на млад.


Дори за кратко може би се смея.


На онзи стар умиращ бавно влак,


без който ще е нужно да живея.


 


Но ето звук, на падащи тръби


комшията е пуснал новините,


за да си вече, който ти не си -


един вбесен човек от низините.


 


Държавата отново е в боклук.


От банките ни няма даже спомен.


Водата спират, а съм още тук


и вече вкъщи май ще съм изгонен.


 


Усещам, че ми идва да крещя,


доброто настроение изчезва.


Особено щом чувам за жена,


която кърми във ефир изглежда.


 
Човека не е хора, шимпанзе.


Той носи дрехи, значи има мозък.


Но днес, уви, е спорно колко сме


такива ние в сериала розов.


 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Гражданска
публикувана на: 2015-04-01
прочитания: 317
точки: 31 (виж далите точки)
коментари: 4 (виж коментарите)
препоръчано от: 11 (виж препоръчалите)

Вход