StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,645
   Потребители: 12,387
   Автори: 4,018
   Коментари: 319,539
   Точки: 2,653,155
   Съобщения: 155,541
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,733

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

ЕСЕНЕЯ...

Есенея... Не питай защо, докога...
Аз съм вече сезонно зависим.
И в очите ми влиза листопадна дъга,
на която магията ти си.
 
Есенея... Дъждуван от стари следи
на отминали дни в незабрава.
И ръмящо небето своя стих ми реди
как зеленото все пожълтява.
 
Есенея... И в мъдрия свой кръговрат
сам светът ми от цвят се покрива.
Уморих се да бъда в мечтите си млад.
Може би старостта е щастлива.
 
Есенея... Сребристо ме гони цъфтеж
от лъчисто отминало лято.
Прегърни ме! Животът е верен копнеж
да превърнем среброто на злато.
 
Есенея... Не питай защо, докога...
Може би съм Есенин в позлата...
И се вмъква едва доловима тъга,
от която сълзят сетивата.
 
Ясен Ведрин
(Отвара от въздишки)

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Гражданска
публикувана на: 2019-10-20
прочитания: 34
точки: 9 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 4 (виж препоръчалите)

Вход