ДЯДО

 

\"Дядо\" - казва малкото дете.

\"Дядо\" - казва малкото ми внуче.

Дядо детски приказки чете,

дядо на добро ги учи.

 

\"Дядко, колко те обичам\"-

казва ми Кристина.

\"Дядко, колко си добричък\" -

весело ми казва Филип.

 

Знам, ще порасте Кристина,

като дядо стихове ще пише.

Ще ми подари картина,

щом като порасне Филип.

 

Но сега край мене тичат

весели и Филип и Кристина.

Като братчета се те обичат -
в смях и този ден премина.

 

Тъй щастлив е днеска дядо,
с внук до него и със внучка,
и затуй сърцето му е младо,
и затуй той на добро ги учи.

 

06.02.2010 г.

 

 

ДЪГА

 

Заплака малката Кристина -
\"Не можах да видя, дядо, дъгата.\"
Тъй бързо дъждът е отминал -
остана сал мокра земята.

 

Не плачи, моя малка Кристина -
толкова много години те чакат.
Дъждове толкоз много ще има -
ще видиш отново дъгата.

 

Ще имаш много слънчеви дни
и бури много в живота ще има -
ще има за какво да тъжиш,
но ще има и кого да обичаш.

 

Ще бъдеш и свята, и грешна...
Но най-щастлива ще бъдеш, когато
бурята слънцето срещне
и роди този сблъсък дъгата.

 

31.03.2010 г.