Имаш ли спомен, разказван за скъпото минало
за нашият дядо с тесла в уморената, стара ръка-
как край огнище кове на стената ковьорчето
под пламък от газена лампа в нощта?

Имаш ли, пазиш ли? Вкус от черницата,
дъх от дюлено сладко в калайдисана, вехта тава
с индрише ароматно и дребно начукани орехи...
Тъй баба гощаваше своите градски чеда.

До герана дълбок, сред цветята на двора,
дядо с бакърче изваждаше бистра вода,
за да полее лехите... А милата баба - в обора
поеше добитъка - жаден от вечерта.

Скъпа идилия! Но ще запазим ли нашите спомени,
трепкащи преди края си - пламъче в мрачина-
преди да угаснат завинаги? 

Мрак ще настане,
ако изчезне духът на българската родá!