Добро утро, гладни народе, преял с кюфтета и бира,
кървиш ли, с ножове прободен, от кърлежи нямаш и мира,
сънуваш ли още, кажи ми, прегърбен все изнемогваш
не вярваш ти вече в лъжите, загърбил и вярата в Бога.

Мълчиш, но оковите дрънкат, ръждата на прах се посипва,
виеш и стенеш, и мрънкаш, крилете пречупил, не литваш,
в какво си виновен пред НАТО, пред хората в Евросъюза,
нима верността си към Тато изкупваш закотвен до шлюза.

В съня си, дълбок, непробуден, стоиш пред огромни декори,
на съд корумпиран, разблуден, дал на лъжата простори,
мръсни, безсрамни, капризни, тлъсти, дебели велможи
свалят последната риза, до кокъл опират и ножа.

Добро утро, бедни народе, жив си заседнал във гроба,
\"с хиляди ножа прободен\", живееш живота на роба...
В ада на глухо безвремие, заедно с младата смяна,
с вяра в туй скотско племе чакаме ред за промяна.