До там, войводо, е най-високата ни кота.
До ръба на цървула и педя да речем отгоре,
че ни люлее овчата мисъл,цял свят го знае,
ама питаме кой, как и защо така ни орисал.
До там, войводо, ни е куража юнашки,
да псуем по кръчми в една чалга-държава
и кога мутрите с бели яки викнат за още,
маанета да правим и да голим задници. За още.
Робия, войводо, дето и ти не си я сънувал-
жив да те късат, стръвно по свойски,
пари от умрели с лихва да сбират,
лъжа и кражба да се славят геройски.
Я по-добре, не ставай, войводо,
че и да станеш-мършата много!
Байряка няма кой да ти носи
и са заети…по лични въпроси.
Остани там при Отеца, де ангели пеят!
Додеш ли тука-ще те разпнат и тебе.
Ризите дето ги нямаш и тях кирливи,
вместо знаме войводско, ще ти развеят.