Между две демокрации,
между хапещи дни,
между тъжни акации
и свирепи цени,
между многото партии
и на вест, и на норд,
стиснал Хелзинкска харта
крача гладен, но горд.
А напред е безумие.
Не помагат дори
малкото остроумие,
многото ни пари.
И вися пред посолствата
като скъсан плакат.
Те си имат охолството,
аз това, че, съм млад.
Твърде малко за сирене.
Много за нов живот.
Твърде много обиран,
опомни се, Народ!