От лутане... съвсем обезумяхме.

От скитане си скъсахме опинците.

Раздухваме жарта, да не угасне,

но няма пламък  -  да огрее всинца ни...

Малцина сме... Навярно ще е всуе...

И колко глас във себе си да сбираме,

та като викнем - всеки да ни чуе?

А сили - да дочакаме разбиране

на наш\'те неразбрани идеали?

Дали ще видим как покълва семето,

което (мисля) вече сме посяли?

Дано! Дано! Дано ни стигне времето!

Дано сред нас останала е почва

способна да захрани силни корени!

Дано спестим поредната отсрочка

на нашите деца! Злините сторени

със глас да назовем! Че с овчедушие,

мълчание, покорно примирение,

ще стигнем... до Голгота-та... Разпънати

на кръст... от собственото си търпение!