StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 161,703
   Потребители: 12,331
   Автори: 3,987
   Коментари: 306,073
   Точки: 2,627,156
   Съобщения: 142,389
   Лексикони: 4,478
   Снимки: 10,757

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

ДЯДОВ БЛЯН

В сънища веднъж видях

облаче и птица

и под тях селце съзрях,

сребърна речица.

До речицата встрани

покрив червенее,

в ранно утро, във зори

къщичка белее.

А пред къщата отпред

дворче зеленее.

Круши падат като мед,

вятър ли повее.

И магаренце едно,

в сянка под липите,

дъвче плява и зърно,

мърда си ушите.

Плет разклатен, посивял,

повет го обвива.

Дядо беден, остарял

си тютюнец свива.

Пуши, дърпа замечтан

с бръчките дълбоки,

но мечтите му са блян

и звезди високи.

 

Чака, иска, то се знай,

син му да се върне,

да си спомни роден край

и да го прегърне.

Ех, и птичите гнезда –

празни под стрехите.

Що да прави той сега

в края си на дните?

Не ще дойде, е разбрал,

от гурбет момчето.

Ех, ти, дядо побелял,

свий си цигарето!

Дъжд закапа, трополи,

мокри му калпака.

Дядо мили, не тъжи

като тази сврака!

Бързо в къщата иди,

обели си лука,

кученцето нахрани

и свари си супа!

Пий ракийка, отпусни

мъничко сърцето!

Ще си дойде, разбери,

(но кога?...) момчето!



(възстановено)


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Гражданска
публикувана на: 2013-11-12
прочитания: 147
точки: 27 (виж далите точки)
коментари: 6 (виж коментарите)
препоръчано от: 18 (виж препоръчалите)

Вход