ДВЕ БАБИ И ЕДНА БОЗА

 В един прекрасен МОЛ,

в прекрасен зимен ден

две баби търсеха место

на топло нейде да поседнат.

За никъде не бързат двете баби -

до всякъде отдавна са стигнали.

От немощ треперят краката им слаби

и спомнят сал дните преминали.

От чантата едната с боза бутилка извади,

две пластмасови чаши намери другата.

Замислено пият боза двете баби

и, мълчаливо, към бъдното нейде пътуват.

До тях, на пейката, едно момче

влюбено свойто момиче целува.

Не виждат край себе си нищо те

и само на момичето очите лудуват.

Целува момчето свойто момиче

и не мисли дали целувката е грях.

А, отдавна забравили мечтите,

две баби замислено пият боза.

 21.01.2010 Г.

София