Душите си разпънахме на кръст,
затворихме Исус във църкви мрачни.
Показваме на всички среден пръст
и всекиму желаем неудачи.

Затлачени от грозната ни злъч,
сърцата ни в инфаркти се взривяват.
Земята си намразихме до смърт.
Държавата в псувни се споменава.

С истерия посрещаме деня,
изпращаме го с грозните си думи.
Намразихме и слънце, и цветя,
и пропасти копаем помежду ни.

Намираме в бардаците любов,
любимите поглеждаме със злоба.
Доброто търсим в минал период.
Родината провождаме към… гроба!