Не ми позвъни. И писмо не изпрати.
Отдавна не знаех с кого си, къде...
Но ето те днес!
И сме тъй
непознати!
И тъй безразлично е мойто сърце!
Щастливи моменти и седмици тежки
отмерваше то с развълнуван туптеж.
Не беше до него!
В копнежи,
в болежки...
Единствено в спомени, бели от скреж.
И някак излишно, обидно дори е
зеленото в твоите благи слова.
Любезност не ще
празнотата
покрие!
Едва ли го вярваш! Спести ми това!
Когато тежеше, ръка, а и рамо,
усърдно подаде ми дружната гръд
в замяна на плам,
на признание
нямо...
А с тебе ни свързва... един кръстопът!