uFeel.me
ДЕТСТВО МОЕ
Автор: thug life,  15 декември 2010 г. в 13:14 ч.
прочити: 460
Затварям очи,а все по-тежки са тези сълзи,
връщам се назад в онези безгрижни чудни дни.
С нетърпение чакахме всяка нова ваканция,
абонирани за лудории от първа инстанция.

Ето тайфата се събира,с нови сили лудува,
желание за пакости във всеки от нас бушува.
В петък чакаме да си дойдат на село мама и тати,
кецовете бяха хит,а маратонките за децата богати.

Едва отворили очи - другите от улицата викаме,
започва се -народна,федербал,кър,а после ритаме.
Идва време за криеница и грънците спукани,
царски път за онези,които остават закътани.

Набързо да хапнем за малко и пак сме навън,
игри до късно вечерта,събрани на стария пън.
Дебнем да не видят баба,дядо-пълним шишета с вода,
мокри,засмяни,безгрижни-носеше ни радост това.

Измисляме оправдания - продукти да изнесем,
и пак в някоя къща знаехме,че ще се съберем.
После правихме разни манджи,забърквахме сладкиши,
всеки се весели,добавя нещо,все маже и брише.

На момента се късат листя за \"градове и държави\",
правехме си смях,та другия по-бавно да се справи.
\" 1,2,3,стоп ! \" и вече играем КЕНТ с пароли,
в сила влизат бутания,кашляне,даже сополи.

Слушахме своите родители,за всичко искахме разрешение,
заспивахме с приказки,чакайки утрешните приключения.
Правехме си пикник с чушки,сирене и два домата,
после набързо няколко \"жабки\" с камъни по реката.

Не изпускахме серия на Алф,Спасителите,Капитан Планета,
улица Сезам,Аладин,Дисни и гумените мечета.
Чакахме своето Kinder заради детските играчки,
и картинки на дъвки Турбо с разни бегачки.

Изрязвахме картинки,правехме си лексикони,
решавахме всичко с \"онче-бонче\"-това бяха нашите закони.
Събирахме плакати - от родителите ги крием,
на раните слагаме пудра,пак навън вода щом пием.

Момичетата въртяха обръч,после на ластик скачат,
момчетата играеха,биеха се,заедно плачат.
Уокмен всеки мечтаеше сам да си има,
една вафла се делеше точно на четирима.

Само 2 колелета,а сме 6 пакостника малки,
след нашествието ни - градините изглеждаха жалки,
По череши се катерим,брулим круши и сливи,
на този,който ни гонеше - сметките му бяха криви.

Ходехме вечер да посрещаме овци и кози,
подгони ги набързо и една за врата хвани.
Старците викаха по нас,а ние пак се крием,
в скривалището план за отмъщение да развием.

Слушахме радио,записвахме всичко на касети,
Sega,Nintendo бяха хит,наемахме дискети.
Чип и Дейл ни представяха своите нови спасявания,
ето ваканцията свърши - пълна с хубави преживявания.

След нея друга идва - мечтите ни да изпълни,
целта е със снежни топки врата на другия да се напълни.
Претръпнали от мраз - студа не се усеща,
дори пламъка по стената от печката за лудории подсеща.

Щом някой от нас си тръгваше - всички тичаха след колата,
тъжим,защото пак малко по малко се разпада тайфата.
А тогава си казвахме \"Ще бъдем заедно завинаги\" ,
но едва ли някога отново ще се преплетат съдбите ни.


Aвтор - Пламен Тодоров 15.5.2009 г.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me