Щом настъпи есен и студена зима,
ден и нощ въртят ни колената,
болката така е нетърпима -
за почивка праща ни в леглата.
И до дето ние дълго боледуваме,
в спомените виждаме се млади;
старите си грешки строго критикуваме
и живота ни преминал в свади.
* * *
Плъзнат ли мъглите в мрачна, тъжна есен
- птици на ята на юг отлитат;
а децата наши със живот нелесен,
в чужди край отиват да се скитат...
Щом пристигне пролет - птиците се връщат,
рожбите си тука да отглеждат;
в чужди край децата наши тежко пъшкат,
през морета към дома поглеждат.
Нижат се години, сменят се сезоните,
дните ни отлитат безвъзвратно,
в храмове, челата свели пред иконите,
молим Бог да върне ги обратно.
Нов живот ги носи по вълните -
планове чертаят за децата;
да им бъдат по-щастливи дните
в новата родина по-богата.
Тъй, в борба за хляб животът им протича...
Ден след ден – година след година...
Бащин дом рожден ги вече не привлича,
корени щом пуснат във чужбина.
* * *
Сам-сами... Живеем... Мъката остава...
Той, животът, си тече, не чака!
Щастие съдбата ни не предвещава...
В нощите безсънни взираме се в мрака...
9 – 12 юли 2011
mitivan