Ченгетата не плачат със сълзи,
сърцата си те тихо в кръв обливат.
Когато и душата им скърби,
отново нямат право да униват.

Ченгетата не плачат със сълзи,
те често водят битки със съдбата.
Преборили се с хиляди злини,
остават си деца на светлината.

Ченгетата не плачат със сълзи,
дори когато дават свидни жертви.
Поемат по горещите следи,
отвсякъде засипвани със клетви.

Ченгетата не плачат със сълзи,
сълзите си преглъщат със душата.
Неистово, ужасно ги боли,
изпращайки в последен път събрата!