Стана робът взе дървото
па излезе да се бори.
Стана осъзна той злото,
сети се какво да стори.
Тръгна чета да събира,
разбунтува всички свои люде.
Тръгна - средства не подбира,
трябва ни да сме свободни.
На колене той пред бога падна,
погледа отправи си нагоре.
Боже сили нам ти даи ни,
българина да е веч свободен.
Искаме ний евтин хляб
искаме нии да работим,
да отглеждаме деца,
не щем вече да сме роби.
А онез хиени горе в парламента,
накажи ги боже справедливо.
Нека нашето теглило,
тяхната съдба да бъде.
Стана робът сопата си взе,
към парламента с чета се запъти.
ако трябва ще троша нозе,
ала ще съм БЪЛГАРИН СВОБОДЕН.