за трагедията в село Бисер

 

Селото по тъмно се пробуди.
Старци чакат рестото и хляба.
Първолаци сричат полубудни.
Сойките си крякат на площада.

А през хълма, горе от високо
воден ад прииждаше без милост.
Не помисли, че погубва пътя,
хора, къщи, дворове и смисъл.

Тичаха животни и стопани.
Будни бяха няколко надежди.
Ужасът от водното торнадо
всеки миг растеше като бедност.

Живите избърсаха сълзите.
Силата на бурята премина.
В бисерното село няма миди.
Само тътен, писъци и тиня.