Прости ми,
мой оголен нерв,
че не успях да те опазя
от бял кахър и черен дерт,
от изпитания и язви.
Не смогнах като болен зъб
да те приспя с упойка кротко;
макар че си ми много скъп,
аз повече ценя живота.
Да, той прилича на игра,
но тя не се нарича жмичка.
Там падат истински пера
и смърт се пише без кавички.
Сред шумотевица и дим
лети по пътя колелото;
но трябва да разграничим
добруването от доброто.
Благодаря ти,
че болиш
и че ми служиш без скатавки.
Защото с теб съм висш и нищ,
а ти си моята биография.