StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,052
   Потребители: 12,369
   Автори: 4,005
   Коментари: 318,830
   Точки: 2,648,449
   Съобщения: 155,755
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,762

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Без теб.../посветено на баща ми/

Една година съм без теб.
Как мина? Страшно тежко.
Закотвена, като ръждясал жлеб.
Без нищо в мен човешко.
 
А казваха, че времето лекува.
Лекува? Глупости нелепи.
Душата страда, боледува.
А хората остават слепи.
 
И никой вече не попита.
Как справяш се сега сама?
Къде отиде апетита?...
Сълзите просто са  река

Остана болката коварна.
Тя  смазва, ставаш озлобен
Не си тъй вече лъчезарна.
Попаднала си в плен.

Една година съм без теб.
Как мина? Страшно тежко.
Закотвена, като ръждясал жлеб.
Без нищо в мен човешко.
  
14.01.2015г.
©shon  

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Гражданска
публикувана на: 2015-01-17
прочитания: 410
точки: 15 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 8 (виж препоръчалите)

Вход