Историята е добър учител. Но
на старото човечество му дай
да си повтаря грешките.
                                   Включително
и тези, имащи летален край.

Ако назад се върнем през годините
ще видим, че по този шарен свят
безброй Бастилии са били сринати,
а всеки ден все нови се строят.

Историята е позната – замъка
издигаш, за да пази твоя двор,
но винаги се случва тъй – от камъка
освен защита става и затвор.

И назначаваш из затвора стражите,
поставяш свой маркиз Лоне* на пост,
и доиззиждаш кулите, етажите,
над рова вдигаш въжения мост.

И цял живот се луташ сред килиите,
доволен, че живееш защитен.
И някак си не виждаш, че самият ти
си свой затворник всеки божи ден.

Додето сринеш кулите омръзнали
и не поемеш глътка въздух свеж
– свободен, горд от факта, че си дръзнал,
и... тутакси готов за нов строеж.

Горят Бастилиите с ясни пламъци,
рушим стените им сред гръм и дим...
Защо ли можем с яките им камъни
единствено затвори да градим?

______________

* Маркиз Лоне /де Лоне/ – последният комендант на Бастилията