Не се срамувай, Българио, че те има!
Обичаме те такава -
винаги болна, но нивга умираща!
Обичаме те,
трудно те обичаме...
но ти, Българио, не се страхувай!
Ние помним и Ботев, и Левски,
знаем за всички велики царе...
и те обичаме! 

Апостолът, Българио!
Помниш ли Апостолът???
Синеокото, безстрашно момче,
което с живота си играеше
без нищо да успее да го спре. 

Помниш ли, Българио, Дяконът?
... О, какъв живот, каква съдба!!!
Но той те обичаше, Българио.
Умря!
Живота си на никой не даде-
сам на бесилото за теб, Българио, умря! 

Млада си, Българио, млада си!
Но имаш история - помним я!
Знаем за кръвта по земята ти,
за болката и тъгата в душата ти,
знам за всичко, Българио!
И те обичаме!
Велика си била - велика ще бъдеш!
Обещаваме!