Бъди като залива тих,

във който аз след буря се завръщам.

Бъди като ручей пенлив,

във който в тежък ден се изкъпвам.

 

И икона безсмъртна бъди -

коленичил пред теб се пречиствам.

Бъди ти спокойни води

и далечна бъди ти, и близка.

 

И скала бъди ти за мен

непристъпна,

та доде стигна до теб -

все едно по жарава съм стъпвал.

 

Бъди ти все тъй недостъпна,

та всеки ден за теб да воювам

и пред теб да се спира дъхът ми,

и ума си по теб да изгубвам.

 

И извор в пустиня бъди -

аз да съм жадният пътник,

живителна влага в тебе открил.

И деня тревожи,и сънят ми.

 

Бъди ти плачуща върба,

над мене нежните вейки склонила.

За миг под теб да потъжа,

за нов път от теб да взема сила.

 

Бъди за мене нежен бриз,

от морето дошъл необятно,

на рамо мъжко да потъжи

и никога ти се не връщай обратно.

 

Бъди за мене нежен бриз,

винаги готов да помилва

и намирай в мен, както преди

и нежен дух, и чувства силни.

 

И леглото бъди ти примамно -

умореното тяло в теб да почива,

да чезна в мгновенье безкрайно

и никога от теб да си не отивам.

 

Бъди ти безкрайно поле.

И грешна бъди ти, и свята,

та доде стигна до теб,

във болка аз да се мятам.

 

22.01.2010 г.

София