Искаш ли да ти разкажа една бяла приказка?
толкова бяла,
толкова истинска
и реална...
Като лицето на смъртник.

***

Една цигулка свири някъде.
Не някъде.
В нашия град.
На площада.
Пред МОЛ-а.
Цигуларят изтегля с премръзнали пръсти лъка.
Цигуларят не вдига очи.
Прегърнал цигулката,
вкопчен в нея...
Свирят...
В мразовития ден...
Те.
Двамата.
Свирят...

***

Мелодията танцува с ледения въздух.
С нежност.
С чувство.
С болка.
С плач някакъв стаен...
С писък.
С шепот.
С дрезгава молитвеност някаква...
Сред дребните подминаващи човечета
Те -
мелодията и снежинките
танцуват.

***

Една стара,
много стара
оръфана шапка
поклаща вятърът в краката му.
Люлее
една малка
и много замръзнала
дребна монета във нея...
Те -
чуват
как отминават хорските стъпки.
И слушат
как цигуларят и цигулката свирят.
Пред МОЛ-а.
Как просят...
И плачат душите им,
прегърнати в здрача...

***

Танцуват искрящи,
бодящи,
жестоки снежинки -
във вихъра леден
на скръбна молитвена
изповед -
просеща милост...
Пощада...
Как плаче цигулката!
Стене и хлипа.
И дращи неистово.
И скърца.
И вие...
Как вие безумно!
И страшно...
Протяжно...
Самотно... в нощта...
Те
плачат двамата.
Тук...
На площада...

***

Мълчи цигуларят.
И поглед не вдига.
Последно...
Издрасква цигулката...
Един въпросителен...
И пада до старата шапка с монетата в нея.
Един въпросителен гледа звездите...
Тишина.
И спомен за танц.
За надежда...
Спомен за двама.
Цигулар. И цигулка.
Днес имаше.
Вече ги няма.

***

Толкова бяла...
И толкова истинска...
наша.
реална.
Неискана приказка.

***

Тишина на площада.
Пред МОЛ-а.
Снегът ги засипва.
И те побеляват.
Прегърнати.
Плакали.
Гладни.
Бездомни...
Цигулар някакъв...
Цигулка без лък.
Една стара,
оръфана шапка.
И една дребна монета във нея...
И приказка някаква...
Бяла.
Като лицето на смъртник.