Бях мъничка калинка в този свят...
но изведнъж познах се сред звездите.
Посрещнаха ме с непресторен смях
и с обич и признание във очите.
Намерих се сред хора със мечти.
Сърцата с чисто злато изтъкани.
И доброта изпълни мойте дни,
приятелят навярно в мен познали.
И стана друг животът ми. Красив!
Един различен тъй и обещаващ.
Почувствах порив да обичам - див,
и нужда да творя и да раздавам.
Почувствах, че съм нужна, осъзнах,
че галеница аз съм на съдбата...
Усмихнах се и с нежност засиях.
Позна ли ме това съм аз - звездата.
Звездата, дето нарисува ти...
Приятелю, със своята подкрепа.
С боички от сърцето и с мечти,
със любовта си силна към поета.
Затуй с поклон аз днес благодаря,
на всички мили и прекрасни хора.
С любов приели в своята душа,
една звездичка малка от простора!