Боже, колко ли чифта железни обуща ще скъсам?
Ще останат ли зъби, железния хляб да изям?
Докога по зазидани порти ще блъскам в яда си –
поруганата, Малката Правда да диря – не знам!
Колко ли хиляди листи, безсънна пак ще изпиша –
с писма, предложения разни, с културни проекти
и ще търся любезна подкрепа, когато едва дишам
от бездушни чиновници – нечии марионетки?
Колко ли жадна ще ходя, когато потъват мойте гемии,
а на пищни коктейли гнусливо ще гледам как лапат
и мъкнат „за вкъщи” в торбички найлонови , тия
дето уж „златните” ябълки вардят – за нас, от Ламята!
Колко ли пъти пак утре” ще трябва отново „да мина,”
или любезно да звънна набързо „един телефон”,
за да ми кажат бездушно: току-що, госпожо, замина
до Кукуво лято, въпростият Х /хикс/ за... Цейлон!
До смърт ми дотегна, до смърт тази лудница вече!
Как да чакам и вярвам, как да давам, Боже, кураж
на децата си гладни, щом - и трите, залъгвам ги вечер
само с голи надежди за Бъдеще – шантав мираж!
Там ли е Правдата – в Бялата къща с могъщи избраници,
дето слепи и глухи за нас – простостосмъртните вън,
разпродават България – празна и кървава кланница,
и Народа – оглозган до кости, загробват без звън?
Дали страшно видение имам – Апокалипсиса?
Или циничният, сетен търг на души е това?
Разпиля се из белия свят, разпиля и разсипа се
на градината българска скъпоценното семе и цвят!
Докога, мили Боже, превърнати в блато, срама си ще носим
и ще чакаме Чудо отвън - за косите да ни измъкне?
Млъквам, Господи, с християнско смирение – млъквам!
Но прати, ако можеш тук, долу – Победоносеца!
Гневен и бесен да ни научи как Змея жесток да преборим.
Заедно - гневни и бесни в самото сърце да го прободем!
С Чест и Достойнство е писана нашата древна История!
С Българска кръв! Баста! Не щем реквием!
02.07.2011г., Ямбол
Из книгата \"Чешити\"
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me