От българските песни слънце свети,
алтън-пауново перо гори;
гемийка се люлее сред морето
и рони месечинката сълзи;
политат на възбог сокол-орлици
над Пирин и Родопа, над Балкана -
в клюн да носят живата водица
на юнаци с девет люти рани...
Змей-Горянин тежка сватба вдига,
баш момата грабнал от хорото...
В бялоцвята ябълка, авлига
жали свойте рожбици сироти...
Родината в шевици-песни грее
с най-дъхави и сочни цветове!
Душата ми огнище е и в нея -
все огъня си Паметта кладе:
да не угасват спомени за корен,
за Род и Вяра, майчина сълза...
С България в сърцето, мили Боже,
пътечката си с песен ще вървя!
Из книгата-спектакъл \"ЖИВА ПАМЕТ\"
1980г.