Декември пази спомен за ракия,а без мезе и виното се вкисна…Надскочи боя пуста немотия –брашнян чувал, отупан и провиснал… Стопанка колебливо се прекръсти,кандилото молитва занарежда,запретната, напета и чевръста,тя питка си опече от надежда… Огнището от спомен се разпалии столчето трикрако там се сгуши,стопанинът лулата си погалии нищото в устата му запуши… Дарение нанякъде политна,но не, че съвестта ни заговори…Тъй просто е прието сред елита –по Коледа го правят много хора… Отчаяно Декември се разплака,но белите светулки се стопиха…А Коледата, който я дочака –ще бъде свята… и безкрайно тиха…