uFeel.me
Аз съм българин!... Будител!...
Автор: Chobanov56,  1 ноември 2012 г. в 12:49 ч.
прочити: 563
Аз съм българин, обичам
наште планини високи,
българин да се наричам -
срам ми е, и гняв жестоки!...

Гневен съм, когато виждам,
депутати в парламента,
как се гаврят - ненавиждам,
с все народа ни в момента!

Мамят го - и все го лъжат,
двадесет и три години,
далавери - все да вържат,
през мандатите аминни...

Вече, няма ги зелени,
нашите гори прекрасни,
не в пожари са горени,
но лумтежите - не гаснат...

Върховете в планините,
гърбовете си превиха...
Прекроиха равнините -
в джобовете си ги свиха...

И народа ни - го няма,
рипна по света, далече...
Нам, в душата, зейна рана,
милиони - вън са вече...

Срам ги е, да кажат, тамо -
българи, че се наричат!...
Там - за залъка са само,
могат ли - насам все тичат!...

\"Мила Родино!...\" - запяват,
плачат често, често кипват...
Там - децата си кръщават,
с име чуждо - после свикват...
......


Татковино!... Теб обичам!
И прахта ти под нозете!...
Татко - аз да се наричам,
срамно ми е, разберете!...

Че детето си отведох,
надалеч - край Океана!...
Месеци наред го гледах -
как през скайпа плаче с мама!...


Вън - за българки-робини,
работа и залък има,
сам останал бих с години,
ала никой - ме не взима!...

И се върнах с ясна мисъл,
че във мъртъв дом се връщам!...
Че да вярвам - няма смисъл,
някога, че ще ги видя!

Тя е млада!... Той е малък!...
Срам ме е, че съм родител!...
А съм българин - но жалък!...
Пък се мислех - за \"будител\"...

....


Аз, Родино - те обичам!
Ала майко - имай срама!...
В смърт - живота ни прилича!
Да  си българин - е драма!...

Аз, Родино, те обичам -
теб, децата си, жена си...
Но синовно, тук, отсичам:
Стига, мащеха, била си!

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me