StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,132
   Потребители: 12,371
   Автори: 4,007
   Коментари: 318,554
   Точки: 2,649,896
   Съобщения: 152,882
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,756

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Анджелина и Брад - сто години по-рано

     Какво би станало, ако Тя и Той се бяха родили през осемдесетте години на деветнадесети век и се налагаше да ходят на работа с карета, или в най-добрия случай с някой от първите модели на форд?! В най-лошия случай щяха да миришат на кон или на не дотам добре изгорели бензинови пари, което не e нещо необичайно за онова време.

     Да си представим, че съдбата отново е била благосклонна към тях и те отново са на екран, минали естествено през няколко десетки водевилни театри събирайки опит и стаж за новото амплоа. Най-малкото, поне в началото, няма да чуваме нищо, защото филмите нямали звук и цялата сюжетна линия и звуков фон минавали основно през въображението на уважаемия зрител. 

     Преди стотина години, големите филмови студия, като Парамаунт и Центъри Фокс, снимали огромна част от продукциите си пред собствени декори в огромни оборудвани за целта хангари.  Актьорите пътували по-малко, рекламата била съсредоточена основно на американския филмов пазар ( най-вече в и около Лос Анжелис), а славата им опирала бреговете на Европа и останалия свят почти незабележимо. Малко от тогавашните продуценти са успели да предвидят огромната социална и политическа сила на киното и неговото огромно влияние върху обществото, модата и начина на живот. Да не говорим за необикновения култ към съвременните актьори, безсмъртните им появи сред обикновените хора и мегавлиянието им върху психиката на младия хомо сапиенс.

     Дългия път на сегашната слава и блясък, която се е оплела като свила около  съвременните Тя и Той, преди сто години е бил пътечка обрасла с бурените на новото начало, от чиито семена магията на седмото изкуство избуява до неузнаваемост в наши дни. Пътечка, по която се диша трудно с корсет завързан на възел и тесни каубойски ботуши носени посред лято.

     Със сигурност Тя би се радвала да живее в онова време по няколко съвсем прости причини, като не пренебрегваме факта, че има осезаема представа за удобствата на съвременния свят и вече е виждала Земята от космоса, макар и по телевизията. За начало храната и въздуха преди сто години са били съвсем други. Майката Земя е раждала реколти, за които не са били нужни торове и препарати. Зеленчуците и плодовете носели аромата на естествените си прародители, а нитратите и всички техни производни все още не влизали в сметките на фермерите по света. Е, да, предстояли войни и опустошения, глад и първата бомба хвърлена от самолет. За природните катаклизми няма да говорим, защото те не подлежат на научни прогнози. Озоновата дупка била непокътната, а Бермудския триъгълник, Йети и чудовището от Лох Нес – все още били непознати на хората и филмовата индустрия. Не че тогава човешката цивилизация нямала своите страхове и неволи. Това, че СПИН и някой други придобити съвременни болести липсвали по медицинските картони не означавало, че хората не умирали. Туберкулозата и коремния тиф вилнеели безнаказано, а синтезирането на необходимите антибиотици изисквало още начертано в обозримото бъдеще технологично време.

     За тогавашния, пък и за сегашния свят, Америка си остава остров на свободната мисъл. Сбъдването на мечтите, разбира се задължително минава през една или няколко житейски естакади, които съдбата предвидливо е приготвила, за да си заслужим поне хляба. Тя и Той, обаче, не биха имали този проблем. И сега и тогава, Тя би могла да си проправи път само с една усмивка или няколко голи сцени и светът отново да е в краката й, а Той само да размаха меча си, каквото и да означава това. Харизмата, която витае около тях е достатъчна и в което и време да бяха се родили пак биха могли да яхнат някоя вълна, та макар и чужда.

     Това, което е по-важно е, дали Тя и Той биха били толкова благосклонни към болката на другите, и дали щяха да имат същата страст към деца с различен цвят на кожата живеейки по онова време – време, в което раните от кървавата гражданска война все още не са зарасли и някой хора все още трудно приемали афроамериканец облечен в костюм.  Всеки човек се ражда с мисия, за която дълги години няма никаква представа и надеждата, че някъде по пътя би могъл да срещне и да спечели другата половинка на собственото си аз опитвайки са да сглоби дрънкащия в джоба му пъзел. Благородните хора и тези, от които зависят съдбите на милиони заслужават да остареят почтено – като катедрала, например, а не мизерно, бързо и сами. За това, обаче, е важно да съдим по делата си и да грешим, колкото се може по-малко на младини.

     Ако Тя и Той бяха родени преди сто и двадесет години почти никой нямаше да ги помни, снимките щяха да са пожълтели, а филмовите ленти намачкани и с осезателен „снеговалеж”, но какво от това?! Истинските герои се раждат в героични времена, но въпреки това те биха били самите себе си, защото няма сила, която да промени хода на времето.

      Ако Те бяха родени и израсли в семейства с по-либерално мислене, а не в плантация с родители пренебрегнали съвместното съществуване на расите, нещата щяха да бъдат по-лесни. Семейството на Тя и Той щеше да бъде поне десет членно, но както и сега всички щяха да носят фамилията на родители с голямо и благородно сърце.

     Щеше ли Тя да посегне на гърдите си, ако болестта я беше връхлетяла през 1913, например? Вероятно – не! И кой може да я съди? Той, разбира се, би я разбрал и би държал ръката й до последно, както вероятно би го сторил и сега.

     Да, вероятно и почти сигурно е, че ако Тя и Той  се бяха срещнали преди сто години, сега светът би бил по различен. Всяка голяма любов, още повече тази, която става достояние на широката общественост и е достойна за уважение остава вечна. Завинаги. И всеки би искал да се докосне до нея, за да разбере, в какво се крие тайната. И има ли тайна въобще.

     Тя и Той са родени един за друг и така ще бъде, докато някой или нещо докаже обратното. С гърди или без, родени в наше време или преди сто години Те са и ще бъдат модел за подражание, защото съвременните житейски ценности не са по различни от тези на древните гърци или римляни, например. Здраво семейство, брак пред обществото и Бог(както и да се нарича Той), заедно в зло и добро, в радост и мъка, в бедност и богатство, в болест и здраве и така, докато смъртта ги раздели.

 

     

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Гражданска
публикувана на: 2014-04-19
прочитания: 397
точки: 7 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 4 (виж препоръчалите)

Вход